What we could’ve been/Някъде между тишината
I’m laying on my bed
(I know you would’ve laid on the floor)
Staring at the white ceiling
(I know you would’ve done that more)
Listening to soothing music play
(you would’ve kept it quiet, all the way)
Immersing myself in countless thoughts
(you’d be lost in your projects and plots).
I’m reminiscing old memories - what it felt to be
(you aren’t thinking of those, just what’s yet to see)
I’m gradually growing hopeful again
(you start to feel that emptiness then)
I imagine the greenery, the warm sun kissing my naked shoulders
(you’d think of that too - but the one kissing them would be you).
I start finding myself in my thoughts
(you would too - searching for the old me)
I start dreaming of the many dreams I have
(you would too - with me in them, free)
I feel a small excitement, a calm after the storm of my feelings
(you feel a soft hope, and a sadness still healing)
I move aside on my bed, ready to fall asleep
(you are already sleeping, your thoughts running deep).
Imagine what it could have been
(in your dreams, you are within)
The warmth of the sun, the house we build,
and the workshop where your hands stay skilled.
(you see it too)
I am bringing you a tasty meal
(you loved my food - the love you could feel)
And we share a kiss surreal
(you feel it too - the dream made real).
It’s morning now - I pack for work
(it’s morning - you rush, half a smirk)
I meet my colleagues and feel the weight of the days
(you feel it too, in your own ways)
For a moment - it is only reality
(for a moment - you forget about me).
But the night returns, the silence wide
(you’ve been out drinking, the clock past five).
I lay down again, let the weight sink me deep
(you do the same, your thoughts half-asleep).
Tomorrow will come, quiet and unsure
(I’m not in your life anymore - nor you in mine, for sure).
Лежа си на леглото
(знам, че ти пък би легнал на пода)
и се взирам тихо в белият таван
(и ти би го гледал, знам)
Слушам нежна музика да звучи
(ти би оставил тишина във всичко да кънти)
Потъвам в безбройните си мисли и стари спомени
(ти само би мислил за своите проекти и все още неосъществени моменти).
Спомням си отминали дни, усещания стари
(ти не гледаш назад - вглъбил си се в усещания и единствено старите си нрави)
Малко по малко надеждата се връща в мен
(в теб отново се ражда празнотата и тъжния момент)
Представям си зеленина и слънце да целува раменете ми голи
(и ти това си представиш, но не слънцето, а ти тях би целувал и за още би ме молил).
Започвам отново себе си да намирам
(и ти би търсил онази мен, коята едва в сърцето си побираш)
Започвам да мечтая - за всичко, що копнея
(и ти би мечтал - с теб в мечтите твои да се смея)
Чувствам покой, бурята тиха най-сетне утихва
(а ти - надежда и тъга, преплетени в усмивка теб те милват)
Настрана завъртам се в леглото, готова за сън
(но ти вече спиш, и в съня ти само аз съм).
Представи си какво можеше да бъде
(в съня ти аз съм там, а ти прегърнал си ме с две ръце)
Топлината на слънцето, домът ни зелен,
работилницата твоя, ден след ден.
(знам, че и това и в твоите мисли се реди)
Нося ти храна - от най-любимото ти нося
(обичаше я най-много, защото беше моя, макар и толкова проста?)
Споделяме целувка - реалност нереално прекрасна
(и ти я чувстваш - иска ти се да е просто в мен да си захласнат).
Сутринта настъпва - приготвям се за работа
(а ти пак препускаш бързо в посления миг)
Срещам се с колеги си и усещам на деня тежестта
(и ти я чувстваш, в свойта тишина)
За миг - това е просто животът ми сега
(за миг - и ти забравяш за мен, нали така?).
А вечерта се връща, с мрак и пустота
(ти си навън до късно - почти пет е сутринта)
Пак лягам, тежестта ме тегли в сън дълбок
(и теб също, пак ли повика имато ми в шок?).
Утре пак ще дойде - тихо, неясно, но с избор нов
(аз вече не съм в твоя живот - и ти вече не си моята любов).
