Set the world ablaze/Да подпалиш света

When you are asked whether you are my first,

My answer will be yes.

Not because you will be the one who first felt the warmth of my lips,

But the first to love every part of me.

You might not be the first to change the way I see the world.

But you might be the first to accept the way I see the world.

The first I would not need to sacrifice anything for,

But you will be ready to set the world ablaze to keep me safe.

You will be the first one to be patient, waiting for me to come home… to me.

The first who feels ready for my chaos and… unreadiness.

The one who won’t look for straight lines. The one who sees.

The wars inside me that no one ever sees.

You will see my face every morning, before I wear my sunny smile.

You will enter the rooms where no one is allowed to see me crying.

You will start to carry my memories that still burn within.

You will see me tired - the kind of tiredness sleep can’t fix.

You will see my naked soul, wrapped in fatigue that never lets me go.

You will see my safe space, my quiet chaos.

Where nobody comes for safety, nor knows how to retrieve it.

Because you will see the rescue in me.

And in that childish adult silence,

You will love me.

And I will, for the first time, remember the way you make me smile,

On my way home, after meeting you.

Когато те попитат дали си моят първи,

Отговорът ми ще бъде да.

Не защото ще си този, който пръв е усетил топлината на устните ми,

А защото ще си първият, който обича всяка част от мен.

Може да не си първият, който ще промени начина, по който виждам света.

Но може да си първият, който ще приеме начина, по който аз го виждам.

Първият, за когото няма да се налага да жертвам нищо,

Но ти ще си готов да подпалиш света, за да ме запазиш в безопасност.

Ти ще бъдеш първият, който търпеливо ще чака да се прибера - при себе си.

Първият, който е подготвен за моя хаос и… моята неподготвеност.

Този, който няма да търси прави линии. Този, който вижда.

Войните в мен, които никой никога не вижда.

Ще виждаш лицето ми всяка сутрин, преди да сложа усмивката на Съни.

Ще влизаш в стаите, където на никого не е позволено да ме вижда как плача.

Ще започнеш да носиш спомените, които все още горят в мен.

Ще ме виждаш уморена - онази умора, която сънят не може да излекува.

Ще виждаш голата ми душа, обвита в умора, която не ме пуска.

Ще виждаш моето безопасно място, моя тих хаос.

Където никой не идва за спасение, нито знае как да го намери.

Защото ти ще виждаш спасението в мен.

И в това детинско-възрастно мълчание,

Ще ме обичаш.

А аз, за първи път, ще помня начина, по който ме караш да се усмихвам,

вървейки по път към къщи, след като съм те срещнала.