Little something

Connecting old worlds, worn and used up,
I only long to voice what’s quietly true.
The faint wind of that day drifts away,
slips through the wreckage of our ordinary lives.

We laughed there,
and for a breath, we were real.

But that day’s shadow still troubles you, doesn’t it?
That’s why this must be goodbye.
No more pretending, no grand farewell,
just the raw sharing of what little remains.
And in that quiet exchange,
we’ll come to see:
it was always everything.

Sorrow will graze our cheeks like passing wind,
and tears will gather into a silent river.
Trembling thoughts,
swept into a quiet vortex,
will soften,
and dissolve into hush.

Нещо мъничко

Свързвайки стари светове, така износени и силно изчерпани,
единствено жадувам да изрека онова, което намирам за моята тиха истина.
Лекият вятър от онзи ден се отдалечава плавно,
и едновременно се промъква през отломките на обикновените ни животи.
Някога там се смяхме -
и за миг бяхме истински.

Сянката на онзи ден още те измъчва, нали?
Затова това трябваше да е сбогом.
Без преструвки, без тържествено сбогуване -
само искрено споделяне на онова, което е останало.
И в тази тиха размяна на мисли и чувства,
ще осъзнаем:
че това нещо мъничко винаги е било всичко.

Тъгата ще погали бузите ни като преминаващ вятър,
а сълзите ни ще образуват безмълвна река.
Трепетни мисли,
завлечени в тих водовъртеж,
ще забледнеят
и ще се разтворят в тишина.