My hair (poem)/Моята права коса

Моята права коса

В огледалото блясък тих се крие,

коса права — лъскава, нежна, свята.

Веднага си спомням с любов и със сила,

че такава била е мечтата ѝ мила. 


Тогава лицето ми топло сияе,

усмивка в сърцето ми тихо играе. 

Някога бях мечта — мълчалива, светла, 

а сега за майка — звезда вечна и нежна. 


Косата ми носи характер и плам,

решила е — права ще бъде до срам.

Нито маша, нито ролки, ни пламък,

не сменят косите ми — твърди като камък.


Previous
Previous

If I Were a Flower, I Would Be a White Lilac

Next
Next

To those I love/За тези, които обичам