I was a test to my parents/Бях изпитание за родителите си
My frequent health concerns put my parents, particularly my mother, to the test. I had no idea what she went through at moments like these, but I knew she'd be unhappy. I even considered ending my life several times, and the last time I was very near to carrying out my plan. Even though this needed a lot of guts, which I don't believe I really possessed, now that I'm on the verge of becoming a mother one day, I can't imagine wanting to do it. I’ve always known how deeply they adored me. Some people dream of being an only child, but I found it lonely and heavy - carrying all the expectations of my family on one person felt overwhelming, and I never thought I could live up to them. Yet, imagining having a child of my own, the greatest expression of unconditional love, and the thought that one day it might be gone, breaks my heart.
I’m so grateful that I love my parents more than my own life, and so I never gave them the pain of losing me. I’m thankful that more than three years ago, when I closed my eyes with several pills in my hand, the image of my mom came to mind.
Not fitting in, but desperately wanting to, caused me so much pain. Yet, Mom always accepted me - at least since I turned 21. Both my parents were misfits in their own ways. Growing up, I tried so hard to be perfect and please everyone, but eventually, I too became a misfit - and now I embrace that.
No matter how much pain they endure, I hope I never put them through the pain of losing me, even though one day I will lose them. Losing people - both physically and metaphorically - has always been the deepest pain in my life.
Overcoming it requires immense love - for them, for oneself, and for life. Or at least the strength to endure it. I hope to carry that love within me for as long as I live.
Честите ми здравословни проблеми поставяха родителите ми, особено майка ми, на изпитание. Нямах представа през какво преминаваше тя в такива моменти, но знаех, че е нещастна. Имало е моменти, в които мислех да отнема живота си, като последния такъв бях много близо до това да изпълня целта си. Но ето, че дойде деня, в който дори не мога да си представя, че някога съм искала да направя такова нещо. Винаги съм знаела колко безкрайно много ме обичат моите родители. Много хора мечтаят да бъдат единственото дете, но аз усещах това като самота и тежест - всички семейни очаквания се бяха стоварили върху един човек, за които не вярвах, че бих могла да изпълня. Но само мисълта да имам дете - най-искреното проявление на безусловна любов, което може някой ден да пожелае да изчезне, ми разбива сърцето. Толкова съм благодарна, че обичам родителите си повече от собствения си живот, че никога не съм им причинила болката от това да ме загубят. Толкова съм щастлива, че преди повече от четири години, когато затворих очи с няколко хапчета в ръката, образът на майка ми се появи в ума ми.
Да не се вписваш, но да желаеш да принадлежиш, носи огромна болка, но майка ми винаги ме е приемала такава, каквато съм - или поне нещата са така, откакто навърших 21 години. И двамата ми родители са класифицирани като ,,различни’’, често чувствайки се не на своето място. Докато растях, опитвайки се да бъда перфектна и да угодя на всички, това не ме спаси от това и аз да се окажа „различна“ - и днес приемам този факт с радост. Надявам се, колкото и болка да трябва да понесат моите родители, никога да не им причиня болката от това да ме загубят, въпреки че един ден аз навярно ще изгубя тях. Загубата на хора — физически или метафорично — винаги е била най-дълбоката ми болка. За да я преодолея, е нужна безкрайна любов — към тях, към себе си и към живота. Или поне силата да я преодолея. Надявам се, че винаги ще имам тази любов в сърцето си, докато съм жива.
